Какво е общото между Хогуортс в Англия и квартал Лозенец в София? С една дума – совите!

         Подобно на Англия и в София също е студено. Слънцето се опитва да помогне, но не може. През февруари зимата все още е навсякъде. Тук са и едни птици, които през другите сезони не могат да бъдат видени толкова близо до нас. В самия град, в нашите дворове има горски ушати сови!

Преди няколко години за пръв път дойдох на това място. Усещането е доста особено. Квартал Лозенец по нищо не дава впечатление, че е място, където ще срещнете такива забележителни същества, но всяка година със започването на студеното време, те долитат тук от близо и от далеч и прекарват зимата на две иглолистни дървета в двора на една съвсем обикновена къща. Ако имате по-развинтено въображение, бихте могли да решите, че тук живее някой от героите на Роулинг. Но истината е малко по-различна. Този вид сови са едни от малкото, които през зимата образуват такива групи – понякога до 20–40 екземпляра на едно място. И присъствието им няма нищо общо с магьосниците от книгите. Това е просто техния начин да прекарват зимата. През деня дремят по клоните, а на свечеряване излитат, не за да разнасят поща, а за да ловуват в различни градски паркове.

Усещането да сте в двора на тази къща в квартал Лозенец е доста особено... почти мистериозно. Совите са над вас и от време на време поглеждат надолу с ярките си жълто-оранжеви очи. Почти очаквате да видите собственика на къщата да се върне всеки момент от работа яхнал метла!

Всъщност, горските ушати сови (Asio otus) са само един от десетината вида сови в страната ни. Някои от тях се срещат и във Великобритания и са намерили своето място и в света на Хари Потър.

Хедуиг, совата на Хари е полярна сова – Nyctea scandiaca. Тя живее доста по на север от България – в арктичната област на Северна Америка и Евразия. Там тази птица, за разлика от повечето сови е дневно-активна. Това важи особено за арктичното лято, когато дните са много дълги и слънцето почти не се скрива под хоризонта. Основната тактика при лов е да "седи и да се оглежда" на земята. При това полярната сова може да върти главата си до 270 градуса в търсене на плячка, като леминги и зайци, например. Гнездото си Хедуиг прави направо на земята. В България нямате добри шансове да срещнете тази сова извън зоологическите градини. 

Ерол, совата на семейство Уизли също е вид, който не се среща в страната ни – брадата улулица (Stix nebulosa). Видовото име на тази птица – nebulosa идва от латинската дума nebulosus, което значи "мъгливо". Тя обитава северните иглолистни гори на Евразия и Америка. Там тя обича да ловува рано сутрин и късно следобед, но може също да го прави и през деня или нощта. Техниката отново е  "седене и оглеждане", но това брадатата улулица прави кацнала на клон. Когато снежната покривка е дебела тя разчита на острия си слух. По звука, който правят малките гризачи, движещи се под снега, тя може да ги хване, дори да са на 30 см под повърхността му! 

Пигуиджън, обаче го има в България – той е обикновен чухал – Otus scops. Това е една от най-дребните сови. Тежи само 75-84 грама. За разлика от горските ушати сови в Лозенец, той не остава тук през зимата. Прелетна птица е. Напролет пристига по нашите земи вероятно от тропиците на Африка, където е прекарал студените ни месеци. Неговият повик е доста характерен и има една скандинавска легенда, обясняваща защо гласът на чухалчето звучи толкова тъжно. Някога имало двама влюбени и една вещица, която се дразнела от техните взаимни чувства. Затова решила да ги раздели. Превърнала момичето в кукувица – и от тогава тя по цял ден прелита насам-натам и вика своя приятел: "кукууу-кукуууу". Нощем нейният любим, който злобната жена превърнала в чухал, тъжно и отговаря "чууууууух – чууууух". Двамата влюбени били обречени до края на дните си да се чуват, но никога да не се виждат. Тъпа вещица!

Вещица! Това беше първата мисъл, която ми дойде на ума, когато от къщата със совите в Лозенец се появи една сянка. За щастие се оказа обикновенна жена. Това сигурно беше повече заради совите, отколкото поради начина по който изглеждаше тази възрастна жена... Тя каза, че птиците са си заминали, но когато разбра, че има още няколко ни пусна в двора, за да ги разгледаме от по-близо. Видяхме само 5, но може да е има и шестта. Първото нещо, което ще ви подскаже за присъствието на тези хищни птици са фекалиите и погадките (остатъци от храната изхвърлящи се през устата), които се открояват добре на белия фон на снега под дърветата.

Времето започна да става по-студено, денят да преваля и затова решихме, че може да оставим совите да дремят на спокойствие. Скоро им предстоеше да тръгнат на лов. Не останахме да дочакаме този момент, въпреки че гледката на излитащи сови над квартала със сигурност щеше да си струва премръзналите крайници. Но това е нещо, което все пак един ден бих искал да видя дори и да знам, че те не отиват да носят магическата поща на Хари Потър.

Текст: Александър Георгиев (БДЗП)
Снимки: Илиян Вълчанов, Сергей Ганчев, интернет